В последния девети епизод от сагата - Възходът на Скайуокър се случиха много неща. Някои бяха обяснени добре, но други (важни за мен и мисля за всички вас) останаха само споменати. Като например това, че Палпатин е клонинг и че неговата истинска същност се е пренесла в това тяло. Това е засегнато повече в книгата по филма, която тръгва на английски съвсем скоро.
Друга интересна (и шокираща) тема е - Палаптин има син????!!! Това е едно от нещата, които не харесах като идея. Защото - как така? Палпатин цял живот е отдаден на тъмната страна на Силата, докато в същото време планува със своя учител Дарт Плейгъс как да стигнат до най-високото ниво в Републиката и да унищожат джедаите. А после - той е безмилостен император, който въдворява ред в своята империя, докато не спира да изследва тъмната страна и да увеличава своята мощ. Това което не ми харесва е, кога Палпатин е имал време за връзка, да не говорим, че въобще не се вписва в образа на такъв злодей. Сигурен съм, че това е нещото, което тормози не само мен.
За щастие имаме вече официално обяснение какво точно е станало и мога да ви кажа, че за мен това обяснение оправя всичко около историята на Палпатин. Обяснението е в канала на Star Wars Theory, където той чете от книгата. По-надолу можете да прочетете моя "любителски" превод на тази част, както и да видите оригиналното видео. А и разбира се - огромни спойлъри, за тези от вас които искат да изчакат излизането на книгата.
"Плейгъс не беше реагирал достатъчно бързо в своя смъртен момент. Но Сидиъс, усетил слаба светлина в своя ученик се беше подготвял от години. Падащият, умиращ Император събра цялата сила на тъмната страна и изпрати своята същност далече, на място, което подготвяше отдавна. Тялото му беше умряло, една празна черупка, много преди да достигне дъното на шахтата, а неговото съзнание се пробуди отново, в едно ново тяло - изпълнено с агония. Временно тяло.
Беше твърде скоро. Тайното място не беше готово. Трансферът не беше перфектен, а клонираното тяло не беше достатъчно. Може би все пак Плейгъс щеше да се смее последен. Може би неговата тайна, щеше да остане точно такава - тайна. Палпатин беше пленен в една счупена и умираща форма.
Еретиците от Вечния Сит [бележка - орден на последователи] се бяха провалили, разделяйки гени, създавайки тъкан и едни неестествени изчадия с надеждата, че едно от тях ще се получи и ще е достоен приемник. Еретиците ще направят всичко, ще рискуват и жертват всичко, за да създадат тяло на своя бог-съзнание.
Нищо не се получаваше. Но техните опити не бяха изцяло напразни.
Едно създание оживя. Процъфтя дори. Не съвсем еднакъв клонинг. Неговият "син". Но той беше безполезен, безмощен провал. Палпатин не можеше дори да го погледне.
Единствената ценност на това момче беше, че ще може да продължи кръвната връзка по естествен начин.
И точно след такъв съюз, колкото и неочакван, Рей беше родена. Перфектното тяло. Достатъчно могъща да задържи цялата сила на ситите. Неговата внучка...."
Това е една изключитено интересна развръзка, която обяснява няколко неща - първо - как Палпатин има наследник и второ - защо чака толкова дълго да се разкрие отново в галактиката, ако е толкова могъщ.