Из личните документи на Мон Мотма:
Войните на клонираните пренаписаха правилата за междузвездни битки и ни принудиха да се изправим срещу реалност, която, благословени от поколения мир, бяхме забравили. Това може би е най-лошото на военните престъпления. Те започват епоха, в която масовите кръвопролития вече не са немислими, а напротив, стават неделима част от бойните действия.
Спорила съм, че нашето бунтовническо движение не е отговор на политическия въпрос, зададен от Войните на клонираните, и продължавам да вярвам в това. Въпреки това никой не може да отрече, че военната ни доктрина е дефинирана от желанието и нуждата да правим нещата по друг начин.
Това, което проработи по време на Войните на клонираните, не може да се повтори. Партньорството на рицарите джедаи и клонираните армии от Камино бе съвършено оръжие, което вече не съществува.
Представете си взвод клонирани войници, ръководен от джедай. Такъв отряд може да пробие орбиталните защити на цял свят и да поеме контрол над една планета с минимални загуби и за двете страни. Не бих искала да подценявам ролята на битките между флотилиите по време на последния конфликт, нито да пренебрегвам саможертвата на пилотите на космически кораби и техните екипажи, но нима има блокада, която може да възпре няколко изтребителя с вдъхновен екипаж и един кораб с клонирани? (И да, имаше такива блокади, и то в по-големи количества към края на конфликта, но цената за тях помогна за разцеплението и краха на зародилото се Сепаратистко джижение.)
С края на Войните на клонираните, унищожението на джедайския орден и спирането на фабриките за клониране на Камино, самозваният Император и неговите военни съветници превърнаха бъдещите войни в сблъсъци на големи флотилии от бойни кораби и бойни станции, които могат да изличат врага, независиом дали е на повърхността на планетата, или сред звездите. Създадоха армия не за прецизни удари, а за унищожение; армия, която може да блокира всяко междузвездно движение на военно формирование, което би могло да се зароди.
Това бе злият гений на Император Палпатин. Той съзнаваше, че бунт като нашия лесно ще събере голяма армия от войници по земя, идващи от хилядите потискани светове. Щурмоваците му обаче можеха да се справят с всяко местно въстание, а флотите му да ликвидират бойците в космоса, опитали да кацнат. Никой бунт не би пренебрегнал напълно пехотинците, но без елитната подкрепа на джедаи и клонирани, цената на живота на мнозина щеше да е съкрушителна (вижте например случилото се с 61-ва Мобилна армия на Ферок Пакс.)
Затова най-важен е флотът на Алианса.
Докато Империата конструираше огромните си Звездни разрушители и ята ТАЙ-файтъри, друга флота се образуваше не така механично. В ранните години на това, което щеше да се превърне в наш Бунт, между клетките бунтовници имаше изключително слаба координация - но всеки разбираше нуждата да намери космически кораби за военни удари и транспорт. Променен крайцер тук, подсилен от незаконни оръжия, взети от Сепаратистки руини; пиратски фрегати там, дарени от симпатизираща престъпна група; няколко изтребителя, откраднати по време на атака срещу имперска база.
Бунтовни фракции от различни сектори започнаха да се координират и да споделят ресурси. Появиха се нови предизвикателства. Между един ТАЙ-файтър и друг няма голяма разлика - механизмите и пилотитие могат да бъдат заменени с лекота, когато е необходим ремонт или смяна на пилота заради нараняване. С различните кораби на Алианса нещата не стояха по същия начин. Да се намери и поддържа екипаж за смесена флота, това бе задача, която за по-неумело ръководство (и нямам предвди себе си!) би била невъзможна.
Капитаните на Бунта предложиха решение в три стъпки пред нашето предизвикателство.
Първо, трябваше да се направи нелегална мрежа, през която както контрабандисти, такак и търговци, работещи в рамките на закона, да доставят и намират така важните части за кораби. Дистрибуторската мрежа трябваше да съперничи на големите корпорации от Старата република, за да бъде ефективна. Помощта на бивши Сепаратистки съветници щеше да се окаже безценна.
Второ, пилотите щяха да бъдат окуражени да си сътрудничат и да учат един от друг, както и да тренират с колкото се може повече различни видове кораби и симулатори. Това не само щеше да позволи на опитни от тях да бъдат поставяни в нови съдове, ако личните им машини бъдат унищожени, но бе от жизнено значение и за сблъсъците между различни кораби. Както каза адмирал Радъс: Никой не иска да лети във формация с непознат.
Трето, ръководството на Бунта щеше да харчи каквито е необходимо суми за допълнителни ескадрили от изтребители. Тези усилия щяха да костват заеми и човешки животи, а детайлите засега трябва да останат засекретени. Въпреки това нашият достъп до Х-изтребителите е доказателство за успеха ни.
Докато нашият Бунт ставаше все по-видим, се родиха и нови възможности. Появата на градовете кораби от Мон Каламари бе шокираща и може би, предвид ограничената ни ефективност срещу окупацията на Мон Кала, незаслужено предимство, което подчерта колко важно е да спечелим сърцата на гражданите от галактиката.
С времето водачи като Радъс и генерал Мерик направиха нещо смайващо, преобразявайки това, което приличаше на пиратска армада, в истински флот. Винаги сме знаели, че нашите пилоти, екипажи и командири с лекота си съперничат по умения и смелост на имперските си противници, но оставаше да видим дали съдовете ни могат да спечелят истинска битка и да победят превъзхождащ ги технологично съперник.
Надеждата ми е до такова изпитание да не се стига. Но ако се случи, вярвам, че ще спечелим.
Откъс от Rogue One: История за Междузвездни войни от Александър Фрийд. Издадена на български език от Егмонт, превод - Александър Драганов.